Д-р Николай Подолешев, дерматолог, ВМА – София
Известно е, че при голям брой неинфекциозни кожни заболявания клиничната картина нерядко се доминира от възпалителни симптоми – зачервяване и оток на кожата, поява върху нея на обриви под формата на гнойни мехурчета, силна болезненост и т.н. Тяхното наличие обикновено оказва негативно влияние върху психиката на болния, който може да има проблеми със социалните си контакти както от естетични съображения, така и вследствие оплакванията от постоянен и силен сърбеж, разстройства на съня, психичен дисстрес от неприятния външен вид на заболяването и др. Ето защо, след установяването на диагнозата незабавно трябва да се започне лечение, насочено към бързо овладяване на болестното състояние. Тъй като много от тези заболявания се характеризират с хронично рецидивиращо протичане, съставеният терапевтичен план трябва да е ефективен както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект. А това означава, че е необходимо много добре да се познават потенциалните нежелателни странични явления, присъщи на медикаментите, предпочетени за продължителна употреба. Най-успешният етап в лечението на тези заболявания започна с въвеждането на т.нар. кортикостероиди за локално третиране през 1952 г. Чудесните терапевтични резултати, които бяха постигнати при хроничната екзема, мотивираха учените да търсят и експериментират с все по-нови и по-мощни кортикостероиди за локално лечение на болестно променената кожа.
За да се добие по-точна представа за полезните ефекти на тези медикаменти, трябва първо да поясним, какво представляват кортикостероидите. Те са продукт на жлезите с вътрешна секреция, разположени върху бъбреците (затова се наричат надбъбречни) и то по-точно на тяхната външна част, обгръщаща и покриваща като кора вътрешната част на жлезата (на латински кора е = кортекс, оттам, тъй като от химична гледна точка са стероиди = кортикостероиди). Една група от тези хормони влияят преимуществено върху обмяната на въглехидратите, т.е. на захарите и затова се наричат глюкокортикостероиди. Именно те имат най-силно изразено противовъзпалително действие. Освен това те потискат сърбежа и болката, понижават силата на имунния отговор в третирания кожен участък и така ограничават алергичните реакции. Благодарение на това, че предизвикват свиване на кръвоносните съдове, силно намаляват зачервяването и отока на кожата. Тези качества на глюкокортикостероидите за локално приложение ги превръщат в отлични медикаменти, тъй като чрез тях се постига бърз терапевтичен ефект. От голямо значение е и фактът, че при третирането само на определени участъци от кожата количеството на лекарството, проникващо през нея, е много малко и така общото въздействие върху организма като цяло е незначително. Поради това локалните кортикостероиди намират широко приложение в дерматологията за лечение на неинфекциозни възпалителни заболявания – различни видове екземи, алергичен контактен дерматит, атопичен дерматит (най-популярните синоними на това заболяване са ендогенна екзема и невродермит), себореен дерматит, силно надигнати над кожата загрозяващи белези (келоиди), упорит сърбеж в областта на ануса и гениталиите.
В зависимост от ефективността им, която корелира с мощността им, локалните кортикостероиди се класифицират като слаби, умерени, мощни и много мощни. В някои препарати те се комбинират с антисептици, антибиотици, антимикотици и различни киселини (главно салицилова), което им придава допълнителни качества и значително разширява терапевтичните им показания.
Независимо от добрите им лечебни свойства, всички локални кортикостероиди могат да предизвикват появата на нежелани странични ефекти, които са толкова по-изявени, колкото по-мощен е медикаментът. Най-честите вредни ефекти са:
- Атрофия на епидермиса. Тя настъпва в резултат на нарушено възпроизводство на клетките в най-долния слой на епидермиса, при което новите клетки са със значително по-малки размери.
- Нарушения в дермата. Забавя се синтезирането на колаген, в резултат на което се формират стрии. Кръвоносните съдове относително лесно се разкъсват при лека травма и се появяват кръвоизливи под форма на петна. Кожата преждевременно остарява.
- Промени в кръвоносните съдове. Под въздействието на кортикостероидите отначало малките повърхностни съдове се свиват, но след това, вследствие на компенсаторен механизъм, трайно се разширяват. Разширените и прозиращи през изтънялата кожа като червени нишки артерийки се наричат телеангиектазии.
- Поява на нежелано свръхокосмяване. Изключително неприятно усложнение, особено когато се локализира върху кожата на лицето.
- Образуване на комедони. Най-често възникват при третиране с по-мощни кортикостероиди.
- Влошаване на съществуващи инфекции или възникване на нови поради потискане на локалния имунитет на кожата.
- „Привикване” на кожата към локалните кортикосте-роиди. Установено е, че тези препарати действат по-силно в началото на лечението, след което активността им намалява, като след определен интервал от време отново се възстановява. Този процес на „привикване” се нарича тахифилаксия.
- Влошаване на заболяването при преустановяване на терапията с локални кортикостероиди.
- Системно влияние – наблюдава се много рядко. Получава се тогава, когато през кожата прониква значително количество от кортикостероидния медикамент и започне да въздейства на организма като цяло. Това е възможно, когато мощни кортикостероиди се употребяват във високи дози продължително време върху обширни участъци на кожата. По-уязвими са бебетата и малките деца, при които е възможно за определен период от време да се забави растежът.
Ето защо, винаги когато се провежда лечение с локални кортикостероиди, трябва да се държи сметка за използваното количество. Обикновено се препоръчват две намазвания дневно, като в областите с по-груби кожни изменения се допускат и повече третирания. Съществуват различни опростени схеми, съгласно които при двукратно намазване в продължение на 7 дни количеството на приложения локален кортикостероид е приблизително следното:
< При възрастни:
– Цяло тяло – 56,0 g
– Глава и шия – 14,0 g
– Горен крайник – 14,0 g
– Долен крайник – 28,0 g
– Китка и стъпало – 14,0 g
< При деца до 4 години се прилага по-малко от половината доза за възрастни.
Като практически ориентир може да ни служи и дължината на излизащия крем от туба със стандартен отвор. Когато той е 3 cm, съдържащият се в него кортикостероид е 1 g.
Публикуването на тази информация няма за цел да насърчава самолечението с кортикостероидни препарати за локално приложение. Напротив, идеята е да се поясни, че те представляват много ценни от терапевтична гледна точка медикаменти, но използването им трябва винаги да е препоръчано от лекар (за предпочитане дерматолог), който да осъществява и контрола по приложението им и получените резултати. В противен случай могат да възникнат тежки по характер нежелани странични ефекти, които да предизвикат не само козметични, но и здравни проблеми. Всичко казано дотук е валидно с още по-голяма сила, ако се отнася за кожата на лицето.
В заключение ще кажем, че топлите месеци с интензивно слънцегреене са още по-критичен период, тъй като ултравиолетовата светлина стимулира проникването на тези вещества през кожата. Особено внимателни трябва да бъдат болните от розацея, акне, гъбични кожни заболявания и др., за които със сигурност се знае, че кортикостероидите не са подходящи за терапия или лечебният им потенциал е спорен (псориазис).
Допълнителна информация относно лечението на различни кожни заболявания можете да получите от д-р Подолешев на телефон 0886 94 02 92.