САМОЛЕЧЕНИЕТО С КОРТИКОСТЕРОИДНИ КРЕМОВЕ НЕ Е БЕЗОПАСНО

 Д-р Николай Подолешев, дерматолог, ВМА – София

Известно е, че при голям брой неинфекциозни кожни заболявания клиничната картина нерядко се доминира от възпалителни симптоми – зачервяване и оток на кожата, поява върху нея на обриви под формата на гнойни мехурчета, силна болезненост и т.н. Тяхното наличие обикновено оказва негативно влияние върху психиката на болния, който може да има проблеми със социалните си контакти както от естетични съображения, така и вследствие оплакванията от постоянен и силен сърбеж, разстройства на съня, психичен дисстрес от неприятния външен вид на заболяването и др. Ето защо, след установяването на диагнозата незабавно трябва да се започне лечение, насочено към бързо овладяване на болестното състояние. Тъй като много от тези заболявания се характеризират с хронично рецидивиращо протичане, съставеният терапевтичен план трябва да е ефективен както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект. А това означава, че е необходимо много добре да се познават потенциалните нежелателни странични явления, присъщи на медикаментите, предпочетени за продължителна употреба. Най-успешният етап в лечението на тези заболявания започна с въвеждането на т.нар. кортикостероиди за локално третиране през 1952 г. Чудесните терапевтични резултати, които бяха постигнати при хроничната екзема, мотивираха учените да търсят и експериментират с все по-нови и по-мощни кортикостероиди за локално лечение на болестно променената кожа.

За да се добие по-точна представа за полезните ефекти на тези медикаменти, трябва първо да поясним, какво представляват кортикостероидите. Те са продукт на жлезите с вътрешна секреция, разположени върху бъбреците (затова се наричат надбъбречни) и то по-точно на тяхната външна част, обгръщаща и покриваща като кора вътрешната част на жлезата (на латински кора е = кортекс, оттам, тъй като от химична гледна точка са стероиди = кортикостероиди). Една група от тези хормони влияят преимуществено върху обмяната на въглехидратите, т.е. на захарите и затова се наричат глюкокортикостероиди. Именно те имат най-силно изразено противовъзпалително действие. Освен това те потискат сърбежа и болката, понижават силата на имунния отговор в третирания кожен участък и така ограничават алергичните реакции. Благодарение на това, че предизвикват свиване на кръвоносните съдове, силно намаляват зачервяването и отока на кожата. Тези качества на глюкокортикостероидите за локално приложение ги превръщат в отлични медикаменти, тъй като чрез тях се постига бърз терапевтичен ефект. От голямо значение е и фактът, че при третирането само на определени участъци от кожата количеството на лекарството, проникващо през нея, е много малко и така общото въздействие върху организма като цяло е незначително. Поради това локалните кортикостероиди намират широко приложение в дерматологията за лечение на неинфекциозни възпалителни заболявания – различни видове екземи, алергичен контактен дерматит, атопичен дерматит (най-популярните синоними на това заболяване са ендогенна екзема и невродермит), себореен дерматит, силно надигнати над кожата загрозяващи белези (келоиди), упорит сърбеж в областта на ануса и гениталиите.

В зависимост от ефективността им, която корелира с мощността им, локалните кортикостероиди се класифицират като слаби, умерени, мощни и много мощни. В някои препарати те се комбинират с антисептици, антибиотици, антимикотици и различни киселини (главно салицилова), което им придава допълнителни качества и значително разширява терапевтичните им показания.

Независимо от добрите им лечебни свойства, всички локални кортикостероиди могат да предизвикват появата на нежелани странични ефекти, които са толкова по-изявени, колкото по-мощен е медикаментът. Най-честите вредни ефекти са:

1. Атрофия на епидермиса. Тя настъпва в резултат на нарушено възпроизводство на клетките в най-долния слой на епидермиса, при което новите клетки са със значително по-малки размери.
2. Нарушения в дермата. Забавя се синтезирането на колаген, в резултат на което се формират стрии. Кръвоносните съдове относително лесно се разкъсват при лека травма и се появяват кръвоизливи под форма на петна. Кожата преждевременно остарява.
3. Промени в кръвоносните съдове. Под въздействието на кортикостероидите отначало малките повърхностни съдове се свиват, но след това, вследствие на компенсаторен механизъм, трайно се разширяват. Разширените и прозиращи през изтънялата кожа като червени нишки артерийки се наричат телеангиектазии.
4. Поява на нежелано свръхокосмяване. Изключително неприятно усложнение, особено когато се локализира върху кожата на лицето.
5. Образуване на комедони. Най-често възникват при третиране с по-мощни кортикостероиди.
6. Влошаване на съществуващи инфекции или възникване на нови поради потискане на локалния имунитет на кожата.
7. „Привикване” на кожата към локалните кортикосте-роиди. Установено е, че тези препарати действат по-силно в началото на лечението, след което активността им намалява, като след определен интервал от време отново се възстановява. Този процес на “привикване” се нарича тахифилаксия.
8. Влошаване на заболяването при преустановяване на терапията с локални кортикостероиди.
9. Системно влияние – наблюдава се много рядко. Получава се тогава, когато през кожата прониква значително количество от кортикостероидния медикамент и започне да въздейства на организма като цяло. Това е възможно, когато мощни кортикостероиди се употребяват във високи дози продължително време върху обширни участъци на кожата. По-уязвими са бебетата и малките деца, при които е възможно за определен период от време да се забави растежът.

Ето защо, винаги когато се провежда лечение с локални кортикостероиди, трябва да се държи сметка за използваното количество. Обикновено се препоръчват две намазвания дневно, като в областите с по-груби кожни изменения се допускат и повече третирания. Съществуват различни опростени схеми, съгласно които при двукратно намазване в продължение на 7 дни количеството на приложения локален кортикостероид е приблизително следното:

< При възрастни:
– Цяло тяло – 56,0 g
– Глава и шия – 14,0 g
– Горен крайник – 14,0 g
– Долен крайник – 28,0 g
– Китка и стъпало – 14,0 g

< При деца до 4 години се прилага по-малко от половината доза за възрастни.

Като практически ориентир може да ни служи и дължината на излизащия крем от туба със стандартен отвор. Когато той е 3 cm, съдържащият се в него кортикостероид е 1 g.

Публикуването на тази информация няма за цел да насърчава самолечението с кортикостероидни препарати за локално приложение. Напротив, идеята е да се поясни, че те представляват много ценни от терапевтична гледна точка медикаменти, но използването им трябва винаги да е препоръчано от лекар (за предпочитане дерматолог), който да осъществява и контрола по приложението им и получените резултати. В противен случай могат да възникнат тежки по характер нежелани странични ефекти, които да предизвикат не само козметични, но и здравни проблеми. Всичко казано дотук е валидно с още по-голяма сила, ако се отнася за кожата на лицето.

В заключение ще кажем, че топлите месеци с интензивно слънцегреене са още по-критичен период, тъй като ултравиолетовата светлина стимулира проникването на тези вещества през кожата. Особено внимателни трябва да бъдат болните от розацея, акне, гъбични кожни заболявания и др., за които със сигурност се знае, че кортикостероидите не са подходящи за терапия или лечебният им потенциал е спорен (псориазис).

Допълнителна информация относно лечението на различни кожни заболявания можете да получите от д-р Подолешев на телефон 0886 94 02 92.