ХЕРПЕСНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ СА ПО-ЧЕСТИ ПРЕЗ ЛЯТОТО

Д-р Николай Подолешев, дерматолог, ВМА – София

Известно е, че едно от най-честите заболявания на кожата е обикновеният херпес (херпес симплекс). Той се причинява от вирус, който се явява под формата на две основни разновидности – първи и втори тип. Първият предизвиква обриви преди всичко в областта на устната лигавица, на устните и по кожата на главата. Втория тип засяга тялото от кръста надолу – половите органи (генитален херпес), седалището и около ануса.
Повечето хора прекарват своята първа инфекция от херпес симплекс във възрастта от 1 до 5 години. Независимо че тя протича в 99% от случаите безсимптомно, последствията често остават за цял живот. Първото от тях е, че по време на преболедуването херпесният вирус обикновено успява прекрасно да се адаптира към човешкия организъм и в “спящо” състояние да пребивава в различните тъкани в продължение на десетилетия. В резултат на това около 70-90% от населението остават носители на вируса. Второто последствие е, че след конфликта вирус – организъм, последният реагира с образуване на различни специфични антитела. Когато имунитетът е стабилен, тези антитела потискат жизнената активност на херпесните вируси и не им позволяват да се “събудят” и да се размножават. Ако обаче поради различни причини имунитетът отслабне, вирусите лесно се активизират и настъпва рецидив на херпесното заболяване.
Най-честите отключващи фактори са:

  • заболявания с висока температура като – грип, пневмония, малария, менингит
  • стомашно-чревни нарушения
  • алергични инциденти
  • травми – механични, физични и др.
  • менструация
  • продължително излагане на слънчева светлина, тъй като под въздействие на ултравиолетовите лъчи локалният имунитет на кожата отслабва.

При обикновения рецидивиращ херпес всеки нов обрив се предхожда от сърбеж, чувство за опънатост и напрежение, а отчасти и от болка. След това кожата се зачервява и върху нея се появяват група мехурчета, които в последствие могат да помътнеят и да се превърнат в гнойни мехурчета, засъхващи по-късно под формата на кафеникави корички. Локализацията може да бъде различна, но най-често се засягат устните, ноздрите, челото, бузите, ушните миди и др.
Рецидивиращият генитален херпес поразява около 10% от населението на нашата планета. Потърпевшите мъже и жени (нежният пол по-често е засегнат) обикновено са на възраст между 20 и 40 години, но болестта може да се прояви и непосредствено след 15-тата година, т.е. след започването на полов живот. Уж невинното на пръв поглед заболяване всъщност е много коварно, тъй като по време на периодичното му активиране на болните им се налага да избягват сексуалните контакти в семейството или с партньорите, за да не пренесат заразата. Тази ситуация силно ги изнервя, още повече, че в чисто психологичен план те често се изживяват като непълноценни и поради това непрекъснато се опасяват да не бъдат отхвърлени от любимите си. Обривите са като при обикновения рецидивиращ херпес, а локализацията е по половите органи, ингвиналната област, седалищните мускули, уретрата, вулвата и вагината (рецидивиращите инфекции на вулвата често се комбинират с рецидивиращ херпес на предната част на маточната шийка). Като усложнение се наблюдават невралгични болки, възпаление на лимфните пътища и траен оток.
Лечението на обикновения херпес се осъществява преимуществено с локални средства и има за цел да потисне субективните симптоми (сърбеж, парене, болка и др.), да възпрепятства разпространението на обрива и да намали времетраенето на рецидива. Прилагат се индиферентни пудри, разтвори или унгвенти на цинков сулфат (1-5% за 7 дни), пулверизации с хлоретил и т.н. От специфичните средства най-голяма популярност у нас има противовирусният препарат ацикловир (зовиракс). Неговият механизъм на действие се състои във възпрепятстване на размножаването на херпесния вирус. Прилага се най-често под формата на 5 %-ен крем за кожа и 3 %-ен унгвент за очи. При тежки случаи лечението се провежда с ацикловир под форма на таблетки.
За да се предотвратят обаче рецидивите, необходимо е да се използват средства, стабилизиращи имунната система. Един от най-често прилаганите медикаменти е Изопринозин, но в последно време по-добри резултати се постигат с новия препарат Имун съпорт. Той представлява сироп, но всъщност принадлежи към групата на т.нар. колоидни разтвори, които за разлика от препаратите под формата на таблетки, капсули и дражета се усвояват значително по-лесно от организма поради няколко причини:

  • Размерът на частиците (от 1 до 100 нанометра) в колоидните разтвори е най-подходящ за резорбцията им
  • Отделните частици в разтвора притежават сравнително голяма повърхност, което създава сили на повърхностно напрежение, а това на свой ред допринася за по-лесната абсорбция
  • Частиците в колоидните разтвори селективно абсорбират йони и придобиват електрически заряд, който е еднакъв по знак. Поради това те се отблъскват и се предотвратява възможността от слепване и коагулация.

Така използването на колоидните разтвори позволява да бъдат постигнати две много важни предимства – висока (до 98%) степен на усвояемост и възможността за включване на голям брой активно действащи субстанции в един продукт.
Имун съпорт е богат на екстракти от лечебни растения, витамини, минерали и други биологичноактивни вещества. Особен интерес предизвикват съставките с доказан противовирусен (потискане на синтеза на вирусните ДНК и РНК) и антибактериален ефект (разрушаване на грам-положителни и грам-отрицателни бактерии) – Tabebuia impetigenosa (Пау Д’арко), Echinacea purpurea (пурпурна ехинацея) и Echinacea angustifolia (теснолистна ехинацея). Благодарение на удачно подбраните биологичноактивни вещества Имун съпорт въздейства върху имунната система като стимулира синтеза на интерферон и влияе върху клетъчния имунитет чрез възстановяване на броя на Т-лимфоцитите и повишаване на активността на макрофагите.
Разбира се, не бива да се пренебрегва и локалната слънцезащита с фотопротекторни препарати, притежаващи висок слънцезащитен фактор.

Допълнителна информация можете да получите от д-р Подолешев на тел. 0886 940 292