ТЪМНИТЕ ПЕТНА ЗАГРОЗЯВАТ КОЖАТА

Те се отстраняват най-успешно през есента и зимата

Д-р Николай Подолешев, дерматолог, ВМА – София

Известно е, че редица заболявания на кожата водят до появата на неестетични промени по нейната повърхност, което значително травматизира самочувствието на засегнатите. Нещо повече, при някои от тях напълно липсват затормозяващи общото им състояние симптоми (сърбеж, болка и др.), но независимо от това те се чувстват силно угнетени – например при косопад, акне, розацея, засилено окосмяване и т.н. Именно в такива случаи говорим за козметични недостатъци на кожата, към които можем да причислим и по-голямата част от смущенията в пигментацията й, носещи наименованието дисхромии. Като се има предвид, че оцветяването на кожата зависи предимно от количеството меланин, съдържащо се в нея, прието е най-общо дисхромиите да бъдат разделени на две големи групи:

· Първата включва такива, при които пигментът е в по-малко количество (хипохромии) или въобще липсва (ахромии).

· Към втората се причисляват тези дисхромии, при които в кожата се отлагат по-големи количества пигмент. Те се наричат хиперхромии или хиперпигментации, а популярното им наименование е “тъмни петна”. Голяма част от тях са характерни за определен период от живота на човека (мелазмата се проявява най-често по време на бременност) или са възрастово обусловени. Така например, луничките се появяват при деца и при млади хора. От сенилни петна се оплакват навлезлите в по-зряла възраст Фиг. 1).

Fig1  Фиг. 1

Независимо от някои различия между пигментните промени, във всички случаи появата им по кожата се дължи на локал-ното натрупване на по-големи количества пигмент. Причините за свръхпродукция на меланин и концентрирането му върху различни кожни участъци са разнообразни – продължително излагане на слънце, бременност, системен прием на противозачатъчни таблетки (Фиг. 2), хормонален дисбаланс, реакция на кожата към някои медикаменти (Фиг. 3), козметични средства и парфюми, травми, наследствено предразположение, напреднала възраст, преждевременно остаряване на кожата и др. Обикновено тези изменения не се съпровождат от сърбеж, парене, болка или някакви други оплаквания, но тъй като често се възприемат като козметичен дефект, се превръщат в източник на отрицателни емоции и нарушават психичния комфорт на засегнатия. Още повече, че локализацията им е предимно по откритите части на тялото – лицето, шията, деколтето, ръцете и т.н. Каквито и да са пораждащите ги причини, през лятото тъмните петна претърпяват характерни промени – цветът им става по-наситен, нарастват по големина и се увеличава броят им. Това се дължи на интензивното слънчево облъчване, което предизвиква образуването на по-обилни количества меланин и засилване на хиперпигментациите. Ето защо, ако тъмните петна не бъдат отстранени своевременно, те могат да се стабилизират и да се превърнат в траен дефект.

Fig2 Fig3
Фиг. 2 Фиг. 3

Основните принципи, върху които трябва да се базира лечението им, са следните:

· Отстраняване на вече натрупания меланин.
· Потискане на свръхпродукцията на пигмент.
· Предотвратяване въздействието на всички фактори, стимулиращи образуването на меланин (слънчевата светлина и най-вече ултравиолетовите лъчи, травматизиращи агенти от различно естество – химични, термични, механични и др., конкретни козметични и медикаментозни средства и т.н.).

Това означава, че освен терапията с депигментиращи средства е необходимо да се осъществява и ефективна и своевременна профилактика със слънцезащитни продукти. По дефиниция депигментиращите средства представляват препарати, които са предназначени за изсветляване на кожа-та, но преди всичко служат за покриване или отстраняване на пигментни петна, получени поради въздействие на слънчева светлина или в резултат на процеса на стареене. Необходимите качества, които те трябва да притежават са:

· да не дразнят кожата. Така се спазва най-важният принцип в медицината, респективно в козметологията – “преди всичко да не вредим”. Неслучайно поставяме на първо място това изискване, тъй като се знае, че недобросъвестни търговци внасят депигментиращи кремове на базата на живачни съединения, които могат да увреждат кожата и вместо очаквания разкрасяващ ефект да се получи още по-тежък козметичен дефект.
· да бъдат ефикасни
· да са лесно приложими.

Най-често депигментиращите продукти се предлагат под две основни форми – стикове и кремове. Според механизма на действието си активните съставки, съдържащи се в тях, могат:

1. да потискат синтезирането на меланин и по този начин да се предотвратява неговото натрупване в кожата. Най-често използваните за целта субстанции са

· коджикова киселина. Тя беше изолирана наскоро (през 1989 г.) от гъбичката Aspergillus oryzae в Япония и носи името на учения, който я откри. Представлява един напълно природен (несинтетичен) продукт, който на външен вид наподобява кристална пудра от бели или белезникави кристалчета без миризма. Изследванията доказват, че тя блокира образуването на кожния пигмент меланин, като при ежедневно приложение ефектът й започва да се проявява след 2 до 4 седмици. Голямо предимство на коджиковата киселина е, че не е токсична и може да се употребява по-продължително време без опасения от усложнения. Това е много важно, тъй като при индивиди с по-мазна, груба и дебела кожа понякога може да се наложи апликацията й да продължи до 6 месеца, а дори и по-дълго. Допълнителни изследвания показват, че коджиковата киселина притежава и известен антибактериален ефект. Това я прави особено подходяща и за третиране на хиперпигментации, останали след лечение на акне, тъй като при него се наблюдава повишена бактериална активност. От съществено значение е и възможността, освен като самостоятелно деколориращо средства в моноактивни препарати коджиковата киселина да се използва и в комбинация с други обезцветяващи субстанции в състава на многокомпонентни депигментиращи козметични препарати. В тези случаи концентрацията на някои от другите включени в продукта вещества може да се понижи и по този начин да се постигне намаляване на опасността от нежелани странични ефекти.

· ацелаинова киселина. Нейното депигментиращо действие е най-мощно, когато тъмните петна се дължат на хиперфункция на меланоцитите или прекомерното им разрастване. Обикновено се съдържа в дерматологични лекарствени препарати.

· хидрохинон. Той беше изолиран през първата половина на миналия век от естествения каучук и от тогава принадлежи към т.нар. класически депигментиращи средства. До неотдавна почти не съществуваха медикаменти за избелване на кожата, които да не го съдържат. От химическа гледна точка хидрохинонът представлява дифенол, следователно редуктор. Той предотвратява меланиновата синтеза, потискайки една точно определена окислителна реакция, която води до образуването на пигмента. Неговата ефикасна концентрация обаче е най-малко 5 и над 5%, поради което при използването му често се наблюдават прояви на сенсибилизация и патологични промени по кожата – дерматити, левкодермии и др. По същата причина и етерите на хидрохинона – метилов, етилов или бензилхидрохинонов, са забранени в Европа за употреба в козметиката. Те обаче се използват в други страни, особено в Африка. За да се предотвратят нежелателните реакции на хидрохинона, е необходи-мо неговото количество в избелващите продукти да се намали до 2%. Поради това, ако концентрацията му в козметичния продукт е по-висока (например 5% и повече), се препоръчва преди започване на третирането на пигментното петно да се изпита поносимостта му от кожата чрез втриване в участък с формата на кръг с диаметър около 2-3 сантиметра. При поява на раздразване – интензивно зачервяване, приложението му се забранява. Освен това е необходимо да се пазят и лигавиците на очите, носа и устата, тъй като при контакт с тях той може да ги възпали. По време на терапия-та трябва да се избягва излагането през деня на слънце. Ако това е невъзможно, сутрешното намазване трябва да се пропуска. Тъй като при концентрация от 2% действието на хидрохинона би било неефикасно, в Европа той обикновено се комбинира с други депигментиращи средства.

2. Да упражняват излющващо действие по отношение на повърхностно разположените в кожата клетки (натоварени с огромно количество пигмент) и да стимулират образуването на нови клетки (които да съдържат нормално количество меланин).
· оцетна киселина. В обикновения оцет тя се съдържа в количество от 4 до 6%. Прилага се под формата на разтвори (1 до 3 супени лъжици на чаша вода) и освен че намалява хиперпигментациите, притежава и противосърбежно действие.
· лимонена киселина. Прилага се в 1 до 3% водно-спиртни разтвори. В България е отдавна известен лимоновият крем, който се използва преди всичко за изсветляване на кожата на ръцете.
· салицилова киселина. Тя е класически представител на бета-хидроксикиселините. Нейното депигментиращо действие се осъществява чрез директно разрушаване на роговата материя.
· нишадър. Представлява амониев хлорид и освен за избел-ване на хиперпигментации водните му разтвори могат да се използват и при ухапване от насекоми.
· разтвор на водороден пероксид. Освен за премахване на тъмни петна той се прилага и за придаване на златист цвят на косата.
· алфа-хидроксикиселини. Те представляват голяма група от органични киселини, които имат естествен произход и се съдържат в плодовете, зеленчуците и млечните продукти. Благодарение на ниското си молекулно тегло и малкия си обем повечето от тях и особено гликоловата киселина сравнително лесно преминават през роговия слой на кожата и проникват до нейните по-дълбоки слоеве. Разхлабвайки връзките между слепвалите се мъртви рогови клети, те улесняват излющването им от повърхностния рогов слой. В резултат на това тенът на кожата се освежава и тя става нежна и гладка.
· депигментиращи средства от растителен произ-ход – екстракти на мечото грозде или на червената боровинка, които съдържат арбутозид, вещество, което се получава в малки количества при свързване на захар и хидрохинонов етер.

3. Да притежават комбинирано действие.

· аскорбинова киселина или витамин С. Локалното приложение на витамин С води преди всичко до излющване на повърхностно разположението клетки, тъй като проникването на аскорбиновата киселина в нейната естествена водоразтворима форма в дълбоките кожни слоеве е невъзможно. Ако обаче тя се прилага в мастноразтворимата й форма (създадена по изкуствен начин), локалната й употреба може директно да ограничи образуването на меланин. С тази цел се препоръчва витамин С да се прилага венозно и вътрешно в големи дози – 0,5 g 2-3 пъти дневно.

Модерните депигментиращи продукти освен активните съставки включват и стабилизатор, предотвратяващ окислението на хидрохинона в препарата, както и добавки, елиминиращи металите, които благоприятстват окислението.

Депигментиращите кремове трябва да се прилагат ежедневно в продължение на седмици и дори месеци, през този период трябва да се избягват слънчевите лъчи.

Обезцветяването на обусловени от възрастта пигментни петна може да бъде дългосрочно поради забавянето на меланоцитната активност.

Изсветляването на черната кожа може да се осъществява само посредством редовно и продължително приложение на продукта.

Хидрохиноновите етери могат да доведат до разрушаване на меланоцитите за период от 2 години и до дългосрочна депигментация.

В заключение ще кажем, че запознаването с тази информация по никакъв начин не бива да насърчава самолечението. Дерматолозите са тези, които познават особеностите както на тъмните петна, така и на специфичните свойства на депигментиращите продукти, съдържащи различни комбинации от избелващи съставки. Освен това самолечението може да бъде и много опасно. На фиг. 4 е показано „тъмно петно”, което всъщност представлява диспластичен невус, който много често се превръща в един от най-злокачест-вените тумори на кожата – малигнен меланом, нерядко завършващ с фатален изход. Логично е, че ако вместо да се премахне навреме, това „петно” се третира под формата на самолечение с избелващ продукт, човек може да се разболее много тежко, дори невъзвратимо.

Fig4 
Фиг. 4

Допълнителна информация за лечението на тъмните петна (хиперпигментация) можете да получите на тел. 0886940292.