КОЖЕН РАК

Д-р Николай Подолешев, дерматолог, ВМА – София

БАЗАЛИОМ (БАЗАЛНОКЛЕТЪЧЕН РАК = БАЗАЛНО-КЛЕТЪЧЕН ЕПИТЕЛИОМ = БАЗОЦЕЛУЛАРЕН РАК)

Базалиомът представлява рак на кожата, който е съставен от клетки, наподобяващи на тези, които изграждат най-долния (базалния) слой на епидермиса. Произлиза директно от непроменен епидермис или от участък с преканцероза. Може да се развие и от епителните клетки на потните и мастните жлези. Основният му признак е неговата доброкачественост, поради което някои специалисти не го причисляват към същинския кожен рак. За разлика от злокачествените форми на кожен рак базалиомът има бавна еволюция, развива се с месеци, години, дори и десетки години, не дава метастази и не рецидивира.

От базалиом боледуват и двата пола, обикновено в по-напреднала възраст, след 60 години. Появява се най-често в горните две трети на лицето, рядко по тялото и китките на ръцете, почти никога по долните крайници. Много често се локализира по горната устна, като понякога преминава в преходната червена част, но никога не засяга лигавицата на устната кухина. Най-честата клинична форма на базалиома е възловидната, при която върху непроменена кожа се оформя малко възелче, наподобяващо перла. То е полупрозрачно, кожата е гладка и с лъскава повърхност, епидермисът е изтънял и през него прозират кръвоносни съдове. Възелчето расте бавно и стига до грахово и бобено зърно, с явен периферен растеж. При опипване се установява, че е с твърда, еластична консистенция. Често пъти хлътва в центъра, а по периферията се вижда характерен ръб като рамка, изграден от сивобелезникави, подобни на перлички, възелчета (фиг. 1). В това състояние туморчето може да остане с месеци и години, при това без да съществуват някакви оплаквания (липсват болка и сърбеж). Намиращите се в близост лимфни възли не са увеличени.

clip_image002

Фиг. 1 Базалиом

Pigmenten Basaliom

Фиг. 2 Пигментен базалиом

Разбира се, могат да се наблюдават и други клинични форми, като от тях специален обект на внимание представлява т.нар. пигментен базалиом (фиг. 2). Той има тъмнокафяв до черен цвят, тъй като в съединителната тъкан между туморните клетки се натрупва голямо количество меланин. Това му придава вид на най-злокачествения рак – малигнен меланом. Ето защо, непременно трябва да се направи хистологично изследване, наречено биопсия, при което се взема парченце от кожата и внимателно се оглежда под микроскоп.

Лечението обикновено е оперативно или лъчево, а понякога може да бъде и комбинирано.

СПИНАЛИОМ (спинозноклетъчен рак = спиноцелуларен РАК = спиноцелуларен епителиом)

Спиналиомът е същинският рак на кожата и лигавицата. Отличава се с голяма злокачественост – бързо се разраства, като не само прониква в кожата, но и формира големи по обем тумори върху нея, които често се разязвяват. Дава ранни метастази, чести рецидиви, води до изтощение на организма и в крайна сметка до неблагоприятен изход. Спиноцелуларният рак се развива по-рядко върху непроменена кожа и лигавица, по-често върху участък с преканцероза (старчески променена кожа, рентгенов дерматит, химични и светлинни дразнения – катрани, смоли, дълготрайни слънчеви облъчвания), дразнене от развалени зъби, лошо стоящи протези и др. Може да се локализира навсякъде по кожата, предимно по откритите части – лице, шия, ръце, които са изложени най-често на външни вредни дразнители. Нерядко се появява и по лигавиците и преходните области (полулигавиците). Ракът в устата, по половите органи и ануса е винаги спиноцелуларен. Засяга по-често мъжете и напредналата възраст, но не е рядък и при сравнително млади хора – 30 до 40-годишни и даже у деца.

Спиналиомът се проявява в две главни клинични форми – туморна с предимно външен растеж (над кожата) и язвена с растеж предимно в дълбочина на кожата, при което се образуват ерозии и язви.

clip_image001

Фиг. 3 Туморна форма на спиналиом

clip_image001[4]

Фиг. 4 Язвена форма на спиналиом

При туморната форма (фиг. 3) се вижда малък или по-голям тумор – с размер до орех, яйце и по-голям, с твърда консистенция, розово-червен или тъмночервен цвят и гладка, обикновено лъскава повърхност. Често обаче тя може да бъде неравна или набраздена като брадавица. Сравнително бързо се разязвява, получава се различно дълбока язва, дъното на която е твърдо и покрито с умъртвена тъкан (некроза на кожата). Язвата е заобиколена с твърди, надигнати ръбове. Често е покрита с коричка.

При язвената форма (фиг. 4) сравнително рано се образува ерозия, еволюираща до язва, която е с твърдо дъно и валообразен ръб. Обикновено язвичката е покрита с коричка, която след отстраняване бързо се образува отново. И при двете форми се развиват ранни метастази в близко разположените лимфни възли. Първоначално общото състояние е добро, оплаквания от сърбеж или болка липсват. С разрастването на тумора обаче състоянието на болния се влошава, явява се обща интоксикация, организмът бързо се изтощава и бързо може да настъпи смъртен изход. Диагнозата винаги трябва да се потвърди хистологично.

При лечение на спиналиома не е достатъчно само изрязване на тумора. Необходимо е и допълнително облъчване, което може да бъде както от външен източник, така и вътретуморно (чрез фиксиране на радиоизотоп). При метастази в лимфните възли последните се отстраняват и след това се прави дълбока лъчетерапия.

РАК В УСТАТА

Ракът на лигавицата на устата е почти винаги спиноцелуларен и по-рядко от епитела на разположените в лигавицата жлези (базалиом в лигавицата няма). Най-често се среща по устните и езика и по-рядко в другите участъци – венци (предимно долни, главно при мъже), меко небце, бузи, дъно на устата и сливиците, които дават ранни метастази в лимфните възли.

Рак на устните. Той представлява 50% от всички епителиоми по лицето. В огромната част от случаите се наблюдава по долната устна (90 – 95%), предимно при мъже (90%). Локализира се по страничните части и средата на устните, най-рядко в ъглите на устата. Често се явява при пушачи, особено с лула. По външната част на горната устна е по-често базалноклетъчен (предимно при жени), а по полулигавицата и лигавицата на устната – изключително спиноцелуларен.

Клинична картина. По устната се образува напукване, ерозия или задебеляване и вроговяване в даден участък, при откъртването на което се открива лесно кървяща повърхност. Коричката се възстановява бързо. В началото не се наблюдава уплътняване на полулигавицата, но в последствие се появява туморче или язвичка със значително уплътняване и задебеляване на устната. Липсват оплаквания като сърбеж или болка, разположените в близост лимфни възли се засягат късно – средно 2 години след появата на тумора. Дори когато лимфните възли за засегнати, в 2/3 от случаите те са увеличени вследствие на съпровождащо възпаление и само в 1/3 – от ракови метастази. Ракът на устните има бавна еволюция, дълго време протича без субективни оплаквания. Поставянето на диагнозата невинаги е лесно, но хистологичното изследване разрешава въпроса.

Рак на езика. Той почти винаги е спиноцелуларен. Засяга предимно възрастни хора (над 60 години), но нерядко се явява и при по-млади. Много по-често се наблюдава при мъжете. Обикновено се локализира по страничните ръбове на езика, по средата, в задната трета и по-рядко по долната страна на езика.

Клинична картина. В посочените зони се вижда твърд възловиден оток с образуване на язва. В началото тя е повърхностна, но има бърза еволюция и обхваща голяма част от езика, който става трудно подвижен. За разлика от другите епителиоми ракът на езика, особено по ръбовете, е силно болезнен. Друга особеност е, че дава рано метастази в лимфните възли, най-често двустранно. Диагнозата невинаги е лесна, поради което без забавяне трябва да се направи биопсия. Профилактично е много важно да се поддържа добра хигиена в устата и да се провежда своевременно лечение на зъбите. Много опасно е хроничното механично дразнене на езика от развалени зъби и остри ръбове.

Малигнена меланома

Меланомата е най-злокачественият тумор при човека. Образува ранни или късни метастази (както по кръвен, така и по лимфен път) по цялата кожа и всички вътрешни органи. Метастази могат да се явят при съвсем малък първичен тумор или дълго време след отстраняване на първичния тумор. Меланома може да възникне от бенки и други образувания и много по-рядко от видимо здрава кожа. Невинаги е лесно да се установи, дали има само бенка или вече е меланома. За меланома сигнализира бързото уголемяване на бенката, тъмното й пигментиране (често неравномерно), промени по повърхността – ерозии и язвички) и възпалителни изменения в околността. Развитието на меланомата се благоприятства от повтарящи се и продължителни механични, физични и химични дразнения на пигментни бенки, както и от частичното им изрязване. Меланомата е сравнително рядък тумор, може да се развие по кожата на цялото тяло, предимно по главата и крайниците, стъпалата – пръсти и пета, а също и в устата. В устата тя най-често е по твърдото небце, след това по венците, бузите, устните, езика и сливиците. Меланомата се среща по-често при мъжете, явява се в по-напреднала възраст.

Клинична картина. Първоначално се появява малко неболезнено възелче с твърдо еластична консистенция, което расте бавно, притежава тъмночерен-синкав цвят, повърхността му е гладка и лъскава. Постепенно размерите му нарастват и е възможно да стигне до лешник и дори орех. Нерядко около първични тумор се образуват няколко по-малки. Понякога повърхността е неравна, с ерозии и по-дълбоки язвички (фиг. 53).

clip_image002[14]

Фиг. 5 Меланом

Може да има кървене и да се образуват корички. При развитие на метастази настъпват изтощение на организма и смъртен изход (средно след 1-2 години).

Лечението най-често е хирургично (отстранява се туморът) и се съпровожда от химиотерапия и/или от лъчетерапия, имунотерапия и т.н.  Нерядко се налага и отстраняване на близко разположените лимфни възли.

От профилактична гледна точка е важ­но да се знае, че излагането на слънце е желателно да става само при използване на фотопротектори с висок слънцезащитен фактор, а прилагането на слънцезащита на различните бенки е абсолютно задължително. Освен това е редно след лятна почивка на море или планина да се оглеждат всички образувания на кожата. Някои промени са тревожни и трябва да се възприемат като сигнал, веднага да се потърси квалифицираното мнение на дерматолог. Такива са:

  • внезапно нарастване на бенката;

§         загуба на окръглената форма и появата на назъбени ръбове;

§         промяна в плътността;

§         промяна в цвета;

§         кървене;

§         поява на червен ореол;

§         загрубяване на кожния релеф.

Още по-внимателни трябва да бъдат тези, при които съществува наследствено обременяване. Те трябва периодично (най-правилно през 6 месеца) да посещават дерматолог, който да преценява характера на бенките.

Ако случайно при травма или вследствие на непредпазливо разчесване бенката бъде наранена, тя веднага трябва да се почисти с дезинфекциращ разтвор и да се намаже с антибиотик, да се покрие с марличка и да се превърже или да се постави анкерпласт. Препоръчително е да се осъществи преглед от дерматолог.

 

ДОБрокачествени тумори на кожата

Кератоакантома

Кератоакантомата принадлежи към групата на доброкачествените кожни тумори. Той възниква от космено-мастния фоликул по откритите повърхности на кожата, огрявани от слънцето. Характерна особеност е наличието на рогова тапичка в центъра на образуванието. Обикновено претърпява спонтанно развитие. Независимо от това, поради естетични или други причини (например неблагоприятна локализация), нерядко се пристъпва към хирургично отстраняване. Може да се прилага и криотерапия, лъчетерапия или инжектиране в тумора на активно действащи медикаменти с деструктивно действие, които го разрушават.

clip_image002[16]

Фиг. 6 Кератоакантома

Допълнителна информация за лечението на кожния рак можете да получите на тел. 0886940292.