ОРТОРЕКСИЯТА ИЛИ КАК МАНИЯТА ЗА ЗДРАВЕ СЕ ПРЕВРЪЩА В БОЛЕСТ

Д-р Николай Подолешев, дерматолог

Известно е, че анорексията и булимията все още са най-разпространените хранителни психогенни функционални разстройства на централната нервна система.

В основата на анорексията стои натрапчив страх от напълняване. Отношението към храната става отрицателно и постепенно се достига до пълен отказ от нея. Продължителното частично гладуване води до дълбоко разстройство на обмяната на веществата, отслабване на имунната система, хормонални смущения, увреждания на храносмилателните органи, на кръвотворния апарат и т.н. Кожата изтънява, загубва плътността и еластичността си, става прозрачна, а много често се наблюдава и косопад.

При булимията става дума за пристъпи на лакомия, последвани от чувство за вина и разкаяние.

Жертви на анорексията са предимно тийнейджърките, а от булимия най-често страдат младите жени. Всъщност, при преобладаващата част от болните се наблюдават едновременно симптомите и на двете заболявания. От статистическа гледна точка положението е следното – през 1997 година у нас регистрираните с такива хранителни проблеми са били 15% от жените до 30-годишна възраст. До края на 2004 година броят им бавно нараства до 17,5%, докато след това настъпва бум на тази заболеваемост, в резултат на което днес над 40% от жените между 15 и 40 години страдат от анорексия или булимия. По официални данни пациентите с тези заболявания, търсещи медицинска помощ, са 250 000. Експертите обаче са категорични, че реалният им брой е двойно по-голям, а причината да не се регистрират всички е трудното поставяне на диагнозата на заболяването. Освен това много от момичетата се крият и отбягват консултация с лекар.

На фона на тези психопатии, касаещи количеството на консумирана-та храна, специалистите все по-често започнаха да констатират и едно ново хранително разстройство на психична основа, свързано с качеството на храната – орторексията. Наименованието “орторексия” идва от гръцката дума “орто”, което означава “точен”, а също и „правилен”. Тази болест е описана за първи път от американския лекар Steven Bratman, който е практикувал алтернативна медицина. Неговата книга „Пристрастени към здравословната храна”, описваща орторексията, става бестселър. В нея авторът формулира няколко въпроса, разкриващи отношението към идеята за „правилно” хранене, като: „Различава ли се начинът ви на хранене от този на близките ви?”, „Чувствате ли се виновни, ако ядете нещо непозволено за хранителния ви режим?”, „Интересувате ли се повече от полезните съставки в храната,отколкото от вкуса й?”, „Предпочитате ли по-скъпите, но екологично чисти, диетични, обезмаслени и изкуствено подсладени храни, за които се предполага, че са с най-добро качество?”, „Планирате ли всекидневното си меню, включително за седмици напред?”, „Имате ли навика винаги да изчислявате калориите в храните, които употребявате?”. Счита се, че отговарящите утвърдително дори и само на един от тези въпроси принадлежат към рисковата група на застрашените от орторексия.

Тя е нов вид хранително разстройство, характеризиращо се с патологично вманиачаване да се яде само здравословна храна. Както всяка натрапчива идея, водеща до пълно обсебване, тя възниква от съвсем всекидневни, обикновени и правилни постановки, но доведени до абсурд. Тези пациенти се страхуват, че в храната се съдържат множество вредни вещества като захар, сол, мазнини, консерванти, оцветители, нитрати, пестициди и др. Поради това те консумират само екологично чисти зеленчуци и плодове, обезмаслени млека и млечни продукти, нискокалорични напитки и овкусени с диетичен подсладител сладкиши и т.н. Нерядко упорито избягват червените меса, риба и други важни хранителни продукти. Често орторексиците са способни да обиколят целия град, за да намерят точно определена храна, отговаряща на разбиранията им за здравословна. Те не се притесняват да плащат по-висока цена за продукти, произходът на които е „гарантиран”. Друго, което е характерно за тях е, че изпитват силна вина, ако хапнат нещо „забранено”. За да не се допусне такова прегрешение, орторексиците контролират всичко, което се консумира – хранителните съставки трябва да са обозначени ясно и точно върху всяка опаковка. Същото се отнася и за калориите – те се изчисляват внимателно както за всяко хранене, така и за деня като цяло, като приемът им непрекъснато се прецизира и се съобразява с измерванията на личното тегло, които са не по-малко от 10 на ден. Към симптомите на орторексията се причисляват и суровоядството (предимно на плодовете и зеленчуците), както и начинът на приготвяне на храната – нарязването по специален начин или употребата само на дървени, стъклени и керамични съдове.

Всъщност, страдащите от това заболяване почти винаги се стремят да живеят по възможно най-правилния начин – лягат си и стават рано, не консумират алкохол и не употребяват никотин, постоянно проследяват нивото на холестерола, триглицеридите и кръвната захар, не допускат затлъстяване и с тази цел редовно спортуват във фитнес-залите, плуват, карат велосипед и издигат ходенето в култ.

Разбира се, възникващите от този абсурден „здравословен режим на живот” проблеми не закъсняват и са най-силно проявени в социалната и здравната сфери. Например, орторексикът не може да похапва нормално в ресторант, той отказва и поканите на приятелите си да им отиде на гости, защото не знае, какво ще му сервират. Постепенно се отказва от редица интересни неща в живота, психическата му устойчивост и работоспособността му намаляват. Хората го обявяват за особняк и започват да странят от него. Здравните проблеми също не закъсняват да ескалират. Липсата на мазнини в храната пречи на усвояването на мастноразтворимите витамини като А, D, E, K. Без месо нивото на желязо в кръвта намалява значително. Лека полека както и при анорексията системният недостиг на важни хранителни вещества, витамини и минерали в организма води до анемия, хиповитаминози и други нарушения, проявяващи се със симптоми, които варират от постоянна умора, раздразнителност, болезнено отслабване, оредяване на косата и чупене на ноктите до тежки кризи на изтощение и сривове на имунната система.

По този начин стремежът на орторексиците да станат идеални се превръща едва ли не в проклятие и нанася тежки вреди на организма. Според статистиката жертви на орторексията най-често стават жени от 30 до 50-годишна възраст с добър социален статус, които обикновено нямат сериозни проблеми в личния си живот. При мъжете орторексията често съпътства кризата на средната възраст. Тогава страхът от инфаркт става реален, косата се прошарва, а желанието да се харесват на младите красавици дори се засилва.

Ако трябва да определяме орторексиците по типа нервна система, по принцип те принадлежат предимно към неуверените в себе си меланхолици или импулсивните холерици. Флегматиците са прекалено лениви за такова самоизтезаване, а сангвиниците са прекалено реалистични, за да вярват в чудеса.

Друга характерна особеност е, че орторексията засяга предимно високообразовани личности, с ярко изразен интелект и широка обща култура. Те непрекъснато четат, натрупват различни познания, включително и за „болестите на цивилизацията”, а също така и за антиейджинг-концепцията. Проблемът е там, че при пристрастяването си към диетите, потенето във фитнес-залите и организирането на разтоварващи дни чрез гладуване те лесно преминават тънката граница на умереността и в крайна сметка се „разболяват за здраве”. По-елементарните хора без образователен ценз изобщо не се интересуват от качествата и състава на храната си, поради което при тях са непознати разстройствата на храненето на психологическа основа.

Терапевтичното повлияване на тези болни се постига много трудно, тъй като те са настроени негативно по отношение на всякакъв вид намеса, противоречаща на болестно променената им психическа нагласа. Още повече, че орторексиците считат лекарите за шарлатани и когато се разболеят, по правило отказват да приемат лекарства, смятайки ги за чиста химия. Затова пък нямат нищо против преди закуска да пийнат чашка натурална свежа урина и да закусят с чиния прораснали соеви кълнове. Нелепо е, но тези пациенти притежават непоклатима увереност, че постъпват точно както трябва, дори и когато прибягват до най-невъзможните и несъстоятелни до глупост методи за „лечение”.

Истината обаче е, че някои видове диети и процедури, които се смятат за фактори на здравословния начин на живот, всъщност са опасни и вредни. Ще посочим някои от тях.

§         На първо място ще обърнем внимание на така нареченото сухо гладуване. Тогава човек се отказва не само от храната, но и от течностите. Така за няколко дни той напълно се обезводнява и организмът изпада в тежка интоксикация.

§         Суровоядството – то може да предизвика сериозни нарушения на стомашно-чревния тракт и дисбактериоза.

§         Пълното отказване от „белите отрови”(солта и захарта). Резултатът е нарушаване на солевия и въглехидратния баланс, което води до изменения във функционирането на сърцето и на главния мозък.

§         Уринотерапията. Известни са доста случаи на хронично отравяне на организма.

§         Продължителното прилагане на монодиети (консумация на продукти само от един тип). Най-общо съществуват около 20 монодиети – плодова, зеленчукова, млечна, рибна, месна, оризова и т.н. Така лесно може да се стигне до хипо- или авитаминоза и силно да се понижи имунният отговор.

§         Цветовите диети – при тях се съставя меню от продукти с един цвят, например бял, жълт, червен, зелен, оранжев или виолетов. Ако цветовете не се редуват, в организма може да се натрупат агресивни ферменти, предизвикващи проблеми с черния дроб и с производството на жлъчен сок.

§         Пълният отказ от мазнини, белтъчини или въглехидрати наруша-ва обмяната на веществата и като следствие води до хормонални сривове. При жените може да се наруши цикълът, а при мъжете да настъпят проблеми с ерекцията и отслабване на оплодителни-те функции.

Както повечето заболявания на психическа основа и орторексията трябва да се лекува от специалист. Не бива обаче да се забравя, че терапевтичното повлияване на телесните увреждания е много по-лесно, отколкото на психичните отклонения и премахването на вредните навици. Обикновено това изисква много желание, воля и време. По-смислено е болестта да бъде избегната, като за целта човек се храни разумно, разнообразно и притежава повече увереност в себе си. А и от време на време да си припомня, че „Прекален светец и Богу не е драг”.

За допълнителна информация можете да се консултирате с д-р Подолешев на тел. 0886 94 02 92