СИНТЕТИЧНИТЕ САПУНИ ПО-СЛАБО ДРАЗНЯТ КОЖАТА

Д-р Николай Подолешев –дерматолог, ВМА – София

Известно е, че доброто състояние и красотата на кожата до голяма степен зависят от начина на нейното поддържане, респективно от индивидуалните хигиенни навици. Правилното почистване на тялото е особено важно в днешната модерна цивилизация, тъй като така решително може да се допринесе за по-добър и по-комфортен начин на живот. Изключителна роля в тази насока играят почистващите средства в козметиката като на първо място можем да поставим сапуните. Те се получават по принцип чрез варене на естествени мазнини с натриева или калиева основа. Поради това повечето от сапуните реагират алкално. От химична гледна точка те представляват смеси от соли на мастни киселини и свободни алкалии. При смесване с вода солите на мастните киселини се разтварят и се образува пяна. Сапуните, които се получават с натриев основа, са твърди, а тези с калиева основа – меки и течни.

Съществуват различни видове сапуни:

  • Тоалетни сапуни– те се приготвят от добре пречистени естествени мазнини, към които са прибавени ароматизиращи вещества и оцветители. За предпочитане е леко да преобладава мазнината в тях.

·        Свръхмастни сапуни – те съдържат повече мазнини, от-колкото е необходимо за получаване на сапун. Те реагират неутрално и са подходящи за чувствителна кожа.

·        Глицеринови сапуни – в повечето случаи те са прозрачни и при тях алкалната реакция е по-слаба, поради което по-слабо въздействат на киселата водно-липидна мантия на кожата.

·        Дезодорантни сапуни – те съдържат дезодориращи и дезинфекциращи субстанции.

·        Лечебни сапуни – в тях могат да бъдат включени различни активни вещества: катран, сяра, боракс, камфор, резорцин, лецитин, йод. Към тези сапуни обикновено не се прибавят ароматизатори, тъй като те често притежават алергизиращо действие.

Едно от предимствата на сапуните е тяхната добра биоразградимост. Тъй като действат само в алкалния диапазон те обаче притежават и редица недостатъци:

·        Разрушават водно-липидния защитен слой на кожата, който има киселинен характер. При провеждане на специални изследвания е установено, че след измиване, ако кожата е здрава, за възстановяването на водно-липидния слой са необходими около 2 часа. Ако обаче кожата не е здрава, времето за регенерация се удължава. В резултат на това в нея много по-лесно проникват както микроорганизмите, така и алергените, намиращи се на повърхността й.

·        Образуват с калциевите и магнезиеви йони на твърдата вода соли, които се отлагат- по кожната повърхност и могат да запушат част от порите.

·        Употребата на сапуни е противопоказана при редица дерматологични заболявания.

Поради казаното дотук понастоящем за хигиенни грижи за кожата все по-често намират приложение т.нар. синтетични миещи средства. Тъй като не съдържат сапун, те носят и наименованието неалкални средства или „сапуни без сапун”  (синдети).

синтетични сапуни = synthetic detergents = syndets

Основни техни предимства пред сапуните са:

·        По същността на своята химична структура те действат в диапазона от неутрална към киселинна среда.

·        При разтваряне в твърда вода не образуват магнезиеви и калциеви соли.

·        Структурата им е доста мобилна и лесно може да се адаптира към конкретни изисквания:

        обем на пяната

        качество на пяната

        количество на пяната

        чувствителност на кожата

        поносимост

Недостатък от екологична гледна точка в сравнение със сапуни-те е по-трудното им биоразграждане.

Тук е необходимо да се има предвид, че кожата на ръцете не-рядко влиза в контакт със синтетични миещи средства, които не са подходящи заместители на обикновените тоалетни сапуни. Обикновено това са препарати за използване в домакинството (пране, миене на съдове и т.н.). Те могат да действат силно обезмасляващо на кожата и дори донякъде да денатурират (разграждат) белтъците в горните слоеве на епидермиса. В резултат на ликвидирането на водно-липидния слой се получава и значителна загуба на влага от кожата.

Поради това, ако е необходимо да формулираме, какъв трябва да бъде идеалният миещ продукт, той е редно да отговаря на следните изисквания:

§         Да бъде синдет, действащ в диапазона от неутрална до кисела среда.

§         Да не съдържа ароматизиращи вещества

§         Да не съдържа вещества, притежаващи сенсибилизиращ кожата потенциал

В противен случай нерядко препаратите за миене дразнят кожа-та. Този ефект се наблюдава по-често при сапуните и се дължи на по-силната им алкалност (тя зависи от количеството на калиевата или натриевата основа в тях), на съдържащите се в тях висши мастни киселини (лауринова, миристинова и др.), които имат иритативно действие или на комбинацията от двата фактора. Понякога съдържащите се в сапуните ароматизиращи, оцветяващи или антисептични вещества (хексахлорофен, трихлор- и трибромсалициланилид и др.) могат да предизвикат алергични, респективно фотоалергични реакции. В резултат на това възниква дерматит (възпалителна реакция на кожата – зачервяване, оток, мехурчета, подмокряне), който при последващи контакт с гореописаните или други алергени може да се усложни до контактна екзема.

За допълнителна информация можете да се консултирате с д-р Подолешев на тел. 0886 94 02 92