ТЕНОРЕКСИЯТА НЕ Е БЕЗОПАСНА

Д-р Николай Подолешев, дерматолог

Без светлината, топлината и енергията на слънцето животът на хората, животните и растенията наистина би бил невъзможен. Дарявайки ни със здраве, сила и жизнеспособност, слънцето стимулира не само тялото, но и душата – грее ли то, ние се чувстваме жизнерадостни и щастливи.

За съжаление, слънчевите лъчи увреждат по специфичен начин кожата и така предизвикват нейното преждевременно състаряване, известно като „фотостареене”. Редно е да се знае, че според вида на кожата хората реагират различно на слънчевите лъчи. За правилното поведение на всеки един от нас на слънце или в солариум е нужно да познаваме типовете кожа. Най-общо казано те са 6 основни типа като в Европа се срещат предимно 4 от тях:

Тип кожа I (около 2% от европейците)
Много светла кожа, червена коса, син цвят на очите, много силно изразена склонност към слънчево изгаряне.

Тип кожа II (около 12% от европейците)
Светла кожа, руса до светлокафява коса, сини до сиви или зелени очи, силно изразена склонност към слънчево изгаряне.

Тип кожа III (около 78% от европейците)
Нормална кожа, тъмноруса до кафява коса, сиви до кафяви очи, умерена склонност към слънчево изгаряне.

Тип кожа IV (около 8% от европейците)
Светлокафява до маслинена кожа, тъмни коси и очи, много малка склонност към слънчево изгаряне.

Във всеки случай преждевременното остаряване на кожата зависи от това, доколко през целия живот тя е била излагана на слънцето поради работа на открито, редовни слънчеви бани или и двете. Фотостареенето лесно може да се установи, като се сравни кожата на бедрата или на седалището с тази на лицето. Кожата, която обикновено винаги е покрита с дрехи, е гладка, без бръчки или лунички. За разлика от нея кожата на лицето при чувствителните (обикновено такива са хората с бледа кожа) може да бъде обсипана с лунички, особено когато често се излага на слънце. При старите хора нерядко кожата на лицето е суха, удебелена, жълтеникава, с кафяви петна, с дълбоки бръчки.

Фотостареенето се дължи на хроничното, трайно увреждащо въздействие на UV-лъчите върху кожата. Без да се впускаме в подробности, ще припомним, че под тяхно влияние се образуват огромни количества свободни радикали, които се отличават със силно изразена агресивност. Когато техният брой рязко нараства, кожата изпада в състояние на т.нар. „оксидативен стрес”. В атакуваните кожни клетки възникват множество мутации на гените, разрушават се ензимите и протеините, които осигуряват здравината (колагенът) и еластичността (еластинът) на кожата. В резултат на нарушаване на структурата й, кожата започва да губи своята гъвкавост, мекота, еластичност, изсушава се, става вяла, отпусната и се набръчка. На този фон бихме могли са прецизираме действията на различните ултравиолетови лъчи по следния начин:

UVA лъчите причиняват:

  • Образуване на свободни радикали
  • Слънчева алергия / нетърпимост към слънцето
  • Преждевременно състаряване на кожата
  • Потискане на локалния имунитет

UVB лъчите причиняват:

  • Слънчеви изгаряния
  • ДНК-увреждания
  • Рак на кожата

Разбира се, фотостареенето на кожата може силно да се забави, а от теоретична гледна точка дори и напълно да се предотврати. На практика това не е лесно, но в продължение на векове дамите от висшето общество са бранили с всички възможни средства „благородната” си бледност – с големи шапки, слънчобрани и всевъзможни пудри. Защото тя е била символ за социалния им статус, нещо което ги отличава от трудовото население, което не може да си я позволи.

На този фон в началото на 20-те години на миналия век истинска сензация предизвиква Коко Шанел, която започва да се завръща от ваканции те си със златист тен, нещо нечувано за тогавашните представи за красота. Всъщност, пътувайки по целия свят с яхтата си тя е нямало как да съхрани бледия си парижки тен. От този момент всички женски списания започват да рекламират слънчевия загар с най-известните хубавици по бански на кориците си, а все повече дами започват да оставят шапките си в къщи и с гордост да демонстрират новата си придобивка от всяко пътуване – слънчевия загар! С изобретяването на бикините, а по-късно и на «прашките» тялото започва да се покрива с все по-малко плат, а частта от него, която се излага директно на слънцето – да става все по-голяма. Последствията не закъсняват. Дори и да пренебрегнем пораженията от козметичен характер, за никого не е тайна, че заболеваемостта от кожен рак непрекъснато се увеличава.

Независимо че понастоящем проблемите, възникващи вследствие на прекалена експозиция на слънчевите лъчи, все по-често и аргументирано се дискутират, рязко се увеличава броят на хората, които се пристрастяват маниакално към изкуствения загар. Това състояние се нарича тенорексия и представлява болезнен и прекомерен стремеж към целогодишно поддържане на бронзов тен. За целта непрекъснато се посещават и солариумите. Терминът се получава от английския глагол „to tan“ (почерняване) и анорексия (маниакална страст към прекомерно слаба фигура). Психичното състояние е сравнимо с това при зависимостите от различни вещества (дрога, медикаменти, алкохол, никотин) и показва много сходства с това на нарушената и изкривена представа за собственото тяло, характерна за страдащите от анорексия. Учените са установили, че почерняването в солариуми може да доведе до пристрастяване. Когато редовни посетители на солариумите се откажат от този си навик, при тях се наблюдават признаци на абстиненция – гадене и тремор, като при някои те са много силно изразени. Един човек може да се счита за пристрастен, когато ежедневно или многократно през седмицата посещава солариума. За постигането на желания тен много често се използват и лосиони, които ускоряват процеса на почерняване. Специалистите виждат много сходства със страдащите от анорексия – така както те винаги считат себе си за много дебели, така и страдащите от тенорексия виждат себе си като твърде бледи, т.е. става дума за нарушения във възприемането на собствената личност. Те вече не „виждат” и не възприемат правилно степента на почерняване, прави впечатление, че за загара на други хора те твърдят, че е прекомерно силен.

Притежателите на соларните студия нямат нищо против бързо разпространяващата се мания. Напротив, те представят изкуствения бронзов тен като нещо много положително. Аргументите, които трябва да убедят потенциалните клиенти, са стабилизиране на имунната система, повишане на либидото, както и засилване на производството на укрепващия костите витамин D. Освен това под въздействието на изкуственото слънце се засилва отделянето на хормона на щастието серотонин. Солариумът повишава настроението и предпазва от депресия, неговата топлина води до отпускане на мускулатурата, човек релаксира, а загарът се счита за признак на красота, независимо че е преходен.

Изключително опасно е твърдението, че понеже солариумите работят с UVA-лъчи, те са безвредни. Както посочихме по-горе, UVA-лъчите силно увреждат и бързо състаряват кожа-та, но пристрастените по принцип се отнасят напълно безкритично към лъчението в солариумите. За психологичната нагласа на младите хора е показателна анкета, проведена сред студенти в американски университети. Тя е показала, че независимо от доброто ниво на информираност относно вредните въздействия на солариумите, голяма част от тях не биха се отказали от придобивания по този начин загар и то предимно за постигане на естетическия ефект. Както са заключили провеждащите изследването учени, за да може да се въздейства върху това рисково поведение, ще трябва да се промени из основи натрупваното дълги години схващане в обществото, че хората с тен са по-красиви и по-здрави.

Особено опасна е тази страст при жителите на северните страни, тъй като загарът, към който те се стремят, е непостижим за тях при „нормални условия” и то по една много проста причина – генетично обусловеното по-слабо производство на меланин.

Тенорексиците не обръщат внимание и на статистиката, според която броят на заболелите от злокачествен рак на кожата като малигнения меланом и броят на починалите от него нараства през последните години прекалено много. Дерматолозите считат, че днес около 20% от населението развива кожен рак в някой период от живота си.

В заключение ще кажем, че наистина е жалко някой да «даде живота си» за прекрасен тен и в крайна сметка да се окаже, че това е станало в буквалния смисъл на този израз.

За допълнителна информация можете да се консултирате с д-р Подолешев на тел. 0886 94 02 92