АЛФА-ХИДРОКСИКИСЕЛИНИТЕ ПОДМЛАДЯВАТ КОЖАТА

Д-р Николай Подолешев, дерматолог ВМА – София 

Известно е, че с течение на годините организмът постепенно остарява, като кожата не прави изключение. За съжаление, признаците на стареенето й се забелязват най-рано върху лицето. Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че в сравнение с другите участъци от тялото то е изложено в най-голяма степен на въздействието на ултравиолетовите лъчи, които са основните виновници за възникването на свободните радикали. Разбира се, върху кожата на лицето, която практически винаги е открита, въздействат и редица други вредни фактори – студ, топлина, вятър, химически, прахови и други замърсители от околната среда … Истината обаче е, че над 95% от белезите на остаряването се дължат на уврежданията, предизвикани от слънчевите лъчи. Те променят кожата през целия живот, като една значителна част от пораженията върху нея нанасят още в детската възраст. За да се проявят обаче, на тези увреждания им трябват още много години, през които те постоянно се сумират и започват да личат по-явно след 40, 50 или 60 години.

Първите прояви на кожното стареене могат да се наблюдават още след 25-годишна възраст, когато около очите и ъглите на устата започнат да се появяват фини бръчици, порите могат да се забелязват по-лесно, а кожата започва да става все по-суха. След 30 години малките и повърхностни бръчки се врязват по-дълбоко и могат да нарушат гладкостта и свежестта на кожата. Най-често такова развитие претърпяват околоочните бръчки, но кожата на челото също активно се нагъва и се набраздява от напречни линии и повърхности бразди, еволюиращи по-късно в по-дълбоко изразени бръчки. След 40-годишна възраст кожата започва все по-чувствително да губи от еластичността си, поради което бръчките около очите и от носа към устата стават все по-дълбоки. Най-често тогава се появява и двойната брадичка. След 50 години кожата на лицето обикновено леко побледнява и се отпуска, а повърхностните кръвоносни съдове проявяват склонност към разширяване. С напредването на възрастта структурата на кожата на лицето става все по-груба и на този фон всички гореизброени промени бързо прогресират. Тургорът непрекъснато намалява, тенът става жълтеникав или сивкав, появява се неравномерна петниста хиперпигментация, като на места се обособяват много по-ясно и т.нар. възрастови петна.

Основателно възниква въпросът – възможно ли е всички тези неестетични промени да бъдат предотвратени или поне отсрочени във времето? За да отговорим по-точно на този въпрос, трябва да поясним, че стареенето на кожата не се дължи само на слънчевата радиация и другите вредни фактори на околната среда – стрес, тютюнопушене, нерационално хранене, консумация на алкохол, нередовно и неправилно поддържане на кожата, недоспиване и т.н. Стареенето е и биологично обусловено и зависи от индивидуалните особености на организма в генетичен, хормонален и имунологичен аспект. Установено е, че механизмите на това биологично стареене се активизират във възрастта около 70 години. Това означава, че ако по някакъв начин кожата бъде предпазена от свободните радикали, възникващи при постоянното излагане на слънце (както и под влиянието на другите външни причини), то тя няма да се променя съществено през периода от 25 до 70 години. Очевидно е, че такъв “стерилен” начин на живот е невъзможен.

Възможно е, обаче, усилията да се насочат към създаване на такива средства, които:

1. Да предпазват кожата от факторите, стимулиращи образуването на свободните радикали.

2. Да блокират по най-бързия начин вредното действие на образуваните свободни радикали. Тези средства, наречени антиоксиданти, трябва да могат да се прилагат както вътрешно, така и външно.

3. Да подпомагат в максимална степен възстановителните процеси в кожата, чрез които се редуцират уврежданията, причинени от свободните радикали.

Ще се опитаме да онагледим казаното дотук с помощта на една схема:

Image1

След тези обяснения вече можем да отговорим на поставения по-горе въпрос и то в положителен смисъл. Да, днес модерната медицинска козметика е в състояние до голяма степен да предотвратява ранното възникване и дори да не допуска появата на някои от пораженията, съпровождащи остаряването на кожата. За тази цел тя разполага с богат арсенал от средства, а едни от най-ефективните са алфа-хидроксикиселините, с които ще ви запознаем по-подробно в настоящата статия.

Алфа-хидроксикиселините представляват голяма група от органични киселини, които имат естествен произход и се съдържат в плодовете, зеленчуците и млечните продукти. Поради това ние ги приемаме ежедневно с храната, а впоследствие те попадат в нашите тъкани и клетки и участват в протичащите в тях обменни процеси. Непрекъснатото им наличие в човешкия организъм е възможно благодарение на това, че те не са токсични и не притежават алергизиращ и фотосенсибилизиращ потенциал.

Молекулите на алфа-хидроксикиселините са много малки, което им помага при външно приложение да проникват в дълбоките епидермални слоеве на кожата, която като защитен орган със силно изявена бариерна функция по принцип много слабо пропуска химически вещества от външната среда, особено ако те са високомолекулярни. Именно поради това от древни времена жените интуитивно са използвали чудодейния ефект на маските от плодове, зеленчуци и млечни продукти.

Приготвянето им в домашни условия горещо се препоръчва и днес, но за да се получат по-манифестни резултати, използването им трябва да е редовно. Епизодичната употреба на такива маски не е съпроводена с особено впечатляващ подмладяващ ефект, тъй като концентрацията на алфа-хидроксикиселините в тях е сравнително ниска.

Наименованията на алфа-хидроксикиселините най-често отразяват произхода им, а най-популярните от тях са лимонената киселина (съдържа се в цитрусовите плодове, като в натуралния лимонов сок количеството й достига до 10% – именно поради това е открита най-напред в него), млечната киселина (в млякото), тартроновата (винената) киселина (в гроздето), ябълчената (хидрокси-янтърната) киселина (в ябълките) и т.н. Най-голям интерес обаче предизвиква гликоловата (хидроксиоцетната) киселина, която се изолира от захарната тръстика, тъй като всред разнообразието от алфа-хидроксикиселини именно нейната молекула е най-малка и съответно проникващата й способност в кожата е най-изразена. От терминологична гледна точка е необходимо да споменем, че тези киселини са известни още като “плодови” или “фруктови”. Най-голямото объркване обаче се дължи на факта, че при изписването им в съкратен вид на латински (AHA от Alpha Hydroxi Acid), абревиатурата им на български се произнася като АНА (а не като АХА). Всъщност АНА на български не означава нищо, освен женско име. Капанът е заложен и тогава, когато се изпише правилното произнасяне – АХА, защото на български то пак нищо не означава. Ако приемем, че съкращението АХК (от Алфа-ХидроксиКиселини) е най-правилно, тъй като се явява в резултат на коректен превод, коментарът на специалистите козметолози е, че такова нещо в международната терминология не съществува. Явно е, че до окончателно решение все още не се е стигнало, но от друга страна на българския потребител трябва да му се помогне да се ориентира в разновидностите на изписването и произнасянето на алфа-хидроксикиселините.

Вече стана дума, че алфа-хидроксикиселините (и особено гликоловата) проникват добре в кожата. Когато нейната повърхност не е гладка и плътна, тя отразява по друг начин светлината, нормалният й блясък се загубва и тя става жълтеникава или сивкава. Разхлабвайки връзките между слепналите се мъртви рогови клетки, алфа-хидроксикиселините улесняват излющването им от повърхностния слой, в резултат на което тенът на кожата се освежава и тя става нежна и гладка. Този пилингов ефект е много елегантен и практически при него липсват лющенето и сухотата, които са характерни при употребата на салициловата или други киселини.

Молекулите на алфа-хидроксикиселините притежават поне една хидроксилна група, което им позволява да пренасят вода в дълбоките епидермални слоеве на кожата. Така се постига задържане на естествената влага и се подобрява тургорът – фините бръчки се премахват, а дълбоките се заглаждат в значителна степен.

Алфа-хидроксикиселините стимулират производството на еластин и колаген – кожните протеини, от които зависи еластичността и здравината на кожата. В резултат на това тя се стяга и подмладява. Забавят се процесите на стареене.

Алфа-хидроксикиселините (и в най-голяма степен гликоловата киселина) стимулират и производството на гликозаминогликаните, различни мукополизахариди, хиалуроновата киселина, серамиди, фосфолипиди и др. Тези вещества се произвеждат в човешкия организъм, но с напредването на възрастта количеството им непрекъснато намалява. От тях до голяма степен зависи т.нар. епидермален обем, който при изсушаване на кожата значително намалява. Наличието на по-големи количества гликозаминогликани позволява на кожата да задържа вода. Хидратираната кожа започва да изглежда по-плътна, а на това се дължи и подобрението на леко до средно изразените белези при третирането им с алфа-хидроксикиселини. Когато белезите са много силно изразени и релефни, ефектът е по-слаб. Независимо от това, понякога лечението на белези с гликолова киселина дава много добри резултати. Ето защо, алфа-хидроксикиселините се използват за отстраняване на стрии, белези от акне и т.н. При всички случаи кожата изглежда по-добре, отразява по-добре светлината и е по-гладка и фина.

Алфа-хидроксикиселините се прилагат и за премахване на неестетичните хиперпигментации по лицето и тялото – лунички, старчески петна, постоперативни пигментации, петна след раждане и използване на хормонални противозачатъчни средства, хиперпигментации след изгаряния и т.н. Тъй като алфа-хидроксикиселините се предлагат на пазара в препарати с различна концентрация, редно е да се има предвид, че преди употребата им е необходимо да се проведе консултация с дерматолог или опитен козметолог.

По принцип по-удачно е процедурите с високи концентрации да се извършват в специализирани дерматологични и козметични кабинети, а след това постигнатите резултати да се поддържат с препарати за домашно приложение, съдържащи алфа-хидроксикиселини в ниски концентрации.

Трябва да се знае, че след пилинг с алфа-хидроксикиселини кожата е уязвима от слънцето, поради което е необходимо да се ползват фотопротективни препарати. Със същата цел се препоръчва процедурите да се извършват през сезоните, когато слънцегреенето е по-малко интензивно.