Д-р Николай Подолешев – дерматовенеролог, ВМА – София
Известно е, че редица заболявания на кожата водят до появата на неестетични промени по нейната повърхност, което значително травматизира самочувствието на засегнатите. Нещо повече, при някои от тях напълно липсват затормозяващи общото им състояние симптоми (сърбеж, болка и др.), но независимо от това те се чувстват силно угнетени – например при косопад, акне, розацея, засилено окосмяване и т.н. Именно в такива случаи говорим за козметични недостатъци на кожата, към които можем да причислим и различните загрозяващи я белези, които се формират на местата, където тя е била наранена по някакъв начин и е настъпила загуба на тъкан, засягаща и дермата. В зависимост от външния им вид те носят наименованията цикатрикси (белези) или келоиди (ръбци). Всъщност, говорим за новообразувания, произхождащи от съединителната тъкан, които имат за цел да запълват дефектите в участъците с нарушена цялост на кожата (убождане, порязване, разкъсване, оперативни рани, изгаряне, измръзване и пр.) или след различни възпалителни процеси (особено засягащите космено-мастния фоликул).
Белезите се различават по форма, размери и цвят, а също и в зависимост от това, дали са под или над нивото на кожата. Естествено, тяхната характеристика зависи както от характера на предхождащите появата им кожни увреждания, така и от „качеството” на формиращата ги съединителна тъкан.
Така например, по форма цикатриксите могат да бъдат линейни, дъгообразни, кръгли, звездовидни, мрежовидни, да наподобяват цилиндри и т.н. Цветът им е различен и зависи от давността на образуването. Пресните цикатрикси съдържат голямо количество кръвоносни съдове и поради това изглеждат розово-червени или червеникаво-синкави. По-старите белези обикновено придобиват жълто-кафеникав цвят, а по-късно стават белезникави и постепенно се обезцветяват до бяло.
В съединителната тъкан, изграждаща цикатриксите, липсват жлези (потни и мастни) и космени фоликули. Затова новообразуваната кожа е силно изменена – в повечето случаи тя изглежда тънка, гладка и блестяща. В същото време обаче, белезите рядко са лишени от нервни окончания и това обуславя повишената болезненост на някои от тях и усещането за сърбеж. Общо взето, редно е да се има предвид, че обикновено те са по-малко чувствителни в сравнение с нормалната кожа.
Що се касае до разположението на белезите по отношение на нивото на заобикалящата ги кожа, те най-често биват атрофични (на нивото на кожата или вдлъбнати) и хипертрофични (надигнати над нивото на обкръжаващата ги кожа). Съществуват и т.нар. интерстициални цикатрикси, получаващи се при разнасяне на възпалителни инфилтрати без разязвяване.
За медицинските специалисти е важно да знаят, че цикатриксите, възникващи в резултат на най-често протичащите в кожата патологични процеси, имат характерен вид.
При акне белезите са разположени най-често по бузите на лицето, гърба и гърдите. Те са множествени и имат различна форма и големина. Обикновено са атрофични и се намират леко под нивото на кожата, по-рядко – на нейното ниво.
След наличието на цирей често остават единични, изолирани цикатрикси със синкав оттенък. Могат да бъдат атрофични, но е възможно и да изпъкват над кожата.
Характерно за цикатриксите, получени след изгаряне или измръзване, е, че са в повечето случаи атрофични (плоски), на нивото на кожата и в зависимост от размерите на увреждането често пъти заемат голяма площ. Тези белези не само обезобразяват, но стягат и придърпват тъканите, затруднявайки по този начин движенията. Така например, ако цикатриксът се намира в областта на шията, той може да нарушава свободата на движение и на главата. При локализация в близост до окото цикатриксът може да предизвика дори обръщане на клепача навън.
Белезите, получени след варицела, обикновено са разположени върху лицето, на местата на предшестващите ги обриви. Те са атрофични, кръгли и с големина от главичка на топлийка до лещено зърно.
Най-голямо внимание заслужават особен вид хипертрофични цикатрикси, възникващи спонтанно или вторично у предразположени индивиди. Те се наричат келоиди (фиг. 1) и представляват много плътни туморовидни образувания с продълговата форма, получаващи се след фиброзно разрастване на съединителната тъкан. Келоидните ръбци са с гладка повърхност. Те са с различна големина и форма – продълговато овални, като плочки или цилиндри. Цветът им зависи от стадия на развитие – в процеса на образуване е от розов до бледо розов, а по-старите келоиди са белезникави или с цвят на слонова кост. Границите на келоидите са резки, ясно очертани и много често от периферията им изхождат израстъци, които по външен вид наподобяват корени на дърво или щипки на рак (келоид на гръцки език означава клещи на рак). Обикновено ръбците не предизвикват субективни оплаквания, но докато са пресни и растат, могат да сърбят, а нерядко са и болезнени. Причините за възникването на келоидите все още не са напълно изяснени, но е установено, че се развиват при генетично предразположени индивиди в млада възраст. Както вече казахме, различаваме два вида келоиди:
1. Спонтанни, първични идиопатични или истински келоиди – развиват се без предшестващи сериозни травми или увреждания на кожата. Понякога е достатъчно някое незначително одраскване, продупчване на ушите за обеци (фиг. 2), ваксинация (фиг. 3) или обрив от акне конглобата, за да се предизвика появата на спонтанен келоид.
Фиг.1 Фиг. 2 Фиг. 3
2. Вторични келоиди – развиват се след травми, възпалителни
процеси или при нарушения на целостта на кожата.
Лечението на келоидите се провежда с:
· Криотерапия с течен азот
· Инжектиране на кортикостероиди в белега
· Мазане с флуорурацил
· Интерферони
· Локално третиране с растителни екстракти
· Рентгенова терапия
· Лазерна терапия
· Оклузивни превръзки
· Хирургическо отстраняване
· Перорална терапия (с Centella asiatica) и т.н.
Терапията е трудна, бавна и често с незадоволителни резултати. Ето защо, оправдан интерес предизвиква появата на фармацевтичния пазар у нас на новия препарат СОДЕРМИКС, предназначен именно за лечение на различните келоиди и всички други видове цикатрикси. Той представлява крем, съдържащ антиоксидантите супероксид дисмутаза и каталаза, които блокират свободните радикали и по този начин ограничават продукцията на фиброзната тъкан, изграждаща келоидите.
Благодарение на това Содермикс директно упражнява комплексно благоприятно въздействие върху келоидите и цикатриксите, изразяващо се в омекотяване, изтъняване и изравняване на релефа на белега. Освен това кремът притежава депигментиращ ефект и намалява чувството за дискомфорт и сърбеж. Независимо че прекият контакт на Содермикс с кожата е продължителен, тя го понася добре, не се дразни и не се подмокря. Предимство на крема е и ефикасността му не само по отношение на пресни, но и на стари белези, независимо от тяхното разположение – неравни кожни повърхности, стави, кожа на лицето (включително и ако е чувствителна). За отбелязване е, че Содермикс се понася добре и от детска кожа.
За да се постигнат добри резултати, Содермикс трябва да се прилага два пъти дневно върху засегнатите участъци като след пълното му проникване може да се постави обичайният крем или грим. по следния начин. Ежедневното третиране с крема трябва да продължи не по-малко 2 месеца. При необходимост той може да се използва без ограничения във времето, докато не настъпи подобрението. Независимо, че Содермикс не предизвиква нежелани странични явления, ако случайно след приложението му кожата се зачерви или се появи болка, употребата му трябва да се преустанови и да се проведе консултация с дерматолог.
Кремът се прилага само върху чиста и суха кожа, а не върху антибиотични и други лекарствени продукти или козметика.
В заключение ще кажем, че ако белегът е масивен и със значителна давност, дори и да не успее да го заличи напълно, Содермикс крем значително ще промени вида му и ще го направи много по-приемлив от естетична гледна точка (фиг. 4).
Фиг. 4
Допълнителна информация можете да получите от д-р Подолешев на тел. 0886940292
Содермикс може винаги да се намери в Информационен център за приложение на продукти с Алое вера на ул. Раковски 173,
тел 02/9867878.