ОГНИЩЕН КОСОПАД

КРЪГОВИЯТ КОСОПАД СЕ ЛЕКУВА С ТЪРПЕНИЕ

Огнищният косопад засяга най-често децата

Д-р Николай Подолешев –дерматолог, ВМА – София

Една специална форма на загуба на коса, известна като кръгов или огнищен косопад, се наблюдава при жени и мъже от всички възрасти и раси, но най-често се проявява през детството. Според статистиката от това заболяване страдат приблизително 2% от населението на земята, а пресметнато за България – около 150 000 души. На езика на медицината кръговият косопад се нарича алопеция ареата и продължава да бъде една от големите загадки, с чието решение до този момент не е успяла да се справи дори и модерната медицинска наука. Важно е да се има предвид, че този тип косопад днес вече не се счита за симптом или съпътстващо други заболявания явление, а за отделна болест. Обикновено алопеция ареата възниква и се установява съвсем внезапно – като гръм от ясно небе. Най-често една сутрин човек вижда в огледалото окръглен олисял участък на главата си, който в рамките само на няколко дни става напълно плешив. При жените нерядко алопецията се открива във фризьорския салон. Така или иначе, заболяването се характеризира със спонтанно опадане на космите под формата на кръгли, различно големи, добре ограничени полета, без всякакви видими промени на кожата (фиг. 1).

Fig-1
Фиг. 1

В и по периферията на тези алопетични плаки космите се изскубват много лесно и се показват със закръглен корен, изтънели, повече или по-малко обезцветени, като свободният им край може да бъде разнищен, наподобяващ метличка. Изскубването на космите се осъществява лесно, докато косопадът все още е активен.

Алопеция ареата може да се развие и във всяка една от окосмените части на тялото, само в нея или едновременно и върху главата, която е ангажирана в 90% от случаите. Така например, нерядко се засягат веждите (фиг. 2), миглите (фиг. 3), а при мъжете и брадата (фиг. 4), както самостоятелно, така и в комбинация със скалпа.

Fig.2a
Фиг. 2
Fig.2b
Фиг. 3

В някои случаи обезкосмяването обхваща като ивица само крайната, периферна зона на главата – ophiasis Celsi (от гръцки ophidian = змия (фиг. 5).

Fig.2c
Фиг. 4
Fig.3
Фиг. 5

 Независимо от размерите на алопетичните огнища, характерното за тях е, че кръглите полета винаги са рязко очертани – като че ли е прекарана невидима линия. Понякога окапва цялата коса по главата и тогава говорим за тотална алопеция. Най-тежката форма е универсалната алопеция, при която опадват всички косми по цялото тяло.

Нерядко съществуват и промени по ноктите, които вследствие загубата на гланца си изглеждат матови. Нокътната плочка е по-нежна и по повърхността й се наблюдават миниатюрни точковидни вдлъбнатини (фиг. 6) и надлъжни фини стрии (фиг. 7). Често има и левконихия – поява на бели точки и петна по ноктите. Свободните краища на ноктите са нежни, изтънели и чупливи.

18_06.tif
Фиг. 6
Fig.5
Фиг. 7

Понякога кръговият косопад се среща и в комбинация с други заболявания – с витилиго, при нарушена функция на щитовидната жлеза или с базедова болест.

От Хипократ до наши дни
Въпреки че Хипократ пръв е използвал термина алопеция (превеждащ се като “лисича болест” от гръцкото “алопекс” = лисица, на която козината окапва), характеристиките на косопада, който ние наричаме алопеция ареата, за пръв път са били описани от римския лекар Корнелиус Целзус. Без да се спираме на подробностите ще припомним, че след като през различните исторически епохи заболяването е носило най-разнообразни имена, като термин в дерматологията алопеция ареата се налага от Sauvages в неговата „Nosologica Medica“, публикувана през 1760 г. в град Лион, Франция. От наименованията на български език и понастоящем са запазени и широко се използват кръгов, огнищен и гнезден косопад, докато популярното име е косопас.

От 1800-ната година насам са провеждани крупни дебати относно причините за алопеция ареата. По онова време са били изтъквани две основни хипотези. Докато първата се е базирала на идеята за инфекциозен причинител, според втората се е подозирала нервната система.

Хипотезата за инфекцията се е подкрепяла от начина на разрастване на засегнатия от косопада участък – бавно и периферно нарастване на размерите точно както при огнище на локална инфекция. В тази насока са наклонили везните и описаните от различни автори епидемии от алопеция ареата в сиропиталища и училища. Многобройните усилия обаче да се изолира микроорганизъм, който да бъде посочен като причинител на алопеция ареата, са оставали неуспешни, както и опитите заболяването да се пренесе по експериментален път от един на друг индивид.

Другата хипотеза за възникването на алопеция ареата вследствие на нервно разстройство е известна като невротрофична или невропатична. Тя се с подкрепяла (а се подкрепя и сега) от много дерматолози, тъй като е свързана със сравнително честото наблюдение на наличието на емоционален и психически стрес и травми, които съвпадат с проявата на алопеция ареата и които често са били съобщавани в медицинските списания. Считало се е, че емоционалният стрес и физическите травми въздействат неблагоприятно на космените фоликули по пътя на нервната система:

В началото на 20. век алопеция ареата е била свързвана с нарушения във функциите на жлезите с вътрешна секреция, особено с тази на щитовидната жлеза. Около 1920 година повечето дерматолози отхвърлят теорията за инфекциозния характер на алопеция ареата и подкрепят варианти на невротрофичната и ендокринната теории – често комбинация от двете.

Страдащите от алопеция ареата са били подлагани на изключителен психически стрес, не на последно място поради факта, че околните са предполагали, че те са болни от трихофития (гъбична инфекция на косата, която е силно заразна) или сифилис. Сифилисът, който до откриването на антибиотиците е бил едно широко разпространено заразно заболяване, често се манифестира с внезапно настъпващ и бързо протичащ косопад под формата на добре оформени малки, кръгли участъци, подобно на алопеция ареата. Предполагало се е, че сифилисът индуцира алопеция ареата поради психическия стрес и неговото въздействие върху ендокринната система. Поради факта, че били набеждавани за сифилитици, страдащите от алопеция са изпадали в тежка социална изолация.

В началото на 20. век се заражда нова теория за възникването на алопеция ареата под действието на токсични агенти. Предполагало се е, че в космения фоликул по кръвен път попада неизвестна отрова, която води до косопад. В подкрепа на тази теория е фактът, че инжектирането на талиев ацетат (отрова за плъхове) води при някои хора до подобен на алопеция ареата косопад. Идеята за токсичния произход на алопеция ареата обаче никога не намира толкова широко разпространение както невропатичната и ендокринна хипотези.

Днес широко се застъпва схващането, че алопеция ареата е едно автоимунно заболяване. Такъв тип заболяване настъпва, когато имунната система на пациента разпознае по погрешка част от собствена тъкан като чужд агресор и я атакува и се опитва да я унищожи. Все повече факти се натрупват в полза на тази хипотеза.

Фактори, предизвикващи алопеция ареата

Съществуват различни предположения за факторите, които оказват влияние върху възникването и протичането на алопеция ареата.

1. Продължителен хроничен психически стрес. Връзка между продължителен стрес и възникване на алопеция е наблюдавана в много случаи. Основен проблем е отсъствието на контролна група

2. Шок и внезапен екстремно силен стрес. Съществуват редица съобщения за поява на алопеция ареата след внезапен стрес. Травмата, предизвикана от развод, смъртен случай и т.н. в семейството или автомобилна катастрофа без тежки наранявания се цитират като отключващи фактори за появата на алопеция ареата.

3. Физическа травма. Съществуват редица наблюдения за възникване на алопеция при физическа травма. Потенциален инициатор може да бъде всичко, което провокира имунната система – от удар до инфекция. Едва напоследък е показана връзката между травмата и автоимунните заболявания. Клетките, които се намират в състояние на физически стрес, могат да образуват протеини, които са характерни за термичен шок. Напоследък е доказано, че те освен при термичен шок могат да бъдат произвеждани и под въздействието на други форми на шок като възпалителен процес, висока температура, облъчване, вирусна инфекция, злокачествен тумор, окисление, тежки метали и др. Тези протеини играят роля в автоимунния отговор и са свързани с редица автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, витилиго, пернициозна анемия и др.

4. Локално кожно нараняване. Порезни и охлузни рани на здравата кожа често пъти играят ролята на фокус за възникване на огнище на алопеция ареата при хора с предразположение към заболяването. По ирония на съдбата се наблюдава и обратният процес подобни наранявания във вече засегнати от алопецията участъци могат да предизвикат ново израстване на космите.

5. Генетично предразположение и наследственост. Счита се, че склонността към алопеция ареата е полигенна – налице са различни гени, които правят човека податлив към заболяването. Предполага се, че възникването на алопеция ареата по-скоро се дължи на външни фактори, отколкото на предразположението, но устойчивостта на заболяването по отношение на лечението, продължителността на съществуването му, регресиите, както и степента на разпространение на косопада се влияят от наличието и взаимодействието на различни гени. Определена роля играе и наследствеността. В семейството на всеки пети, боледуващ от алопеция ареата, има боледуващ от същото заболяване. Когато алопеция ареата се развива за пръв път на 30-годишна възраст, вероятността друг член на семейството да страда също от нея, е по-малка. При тези, при които първото петно на алопеция ареата се появява преди да са навършили 30 години, вероятността друг член от семейството също да боледува от тази болест е по-висока.

6. Хронично протичащи вирусни и бактериални инфекции. Счита се, че по принцип вирусните или бактериални инфекции могат да доведат до неадекватна реакция на имунната система по отношение на космените фоликули при хора, които са пред-разположени към този тип косопад. Понастоящем специално внимание като на отключващ фактор се обръща на СПИН.

7. Бременност и хормони. При жени, боледуващи от алопеция ареата, се наблюдава пълно, но временно израстване на косата в периода около раждането. Пубертетът и менопаузата също могат да доведат до възникване на алопеция ареата или до спонтанно излекуване.

8. Алергии. Статистически анализи са показали, че представители на кавказката раса, боледуващи от алопеция ареата и някоя форма на атопия (астма, екзема, сенна хрема) са склонни към косопад, който е по-обширен и/или по-продължителен. Интересен факт е, че статистическият анализ не установява такава връзка при индианците. Това води до предположението, че различният генетичен състав на различните раси трябва да се взема предвид при обяснението на склонността за възникване на алопеция ареата.

9. Химикали. “Взрив” на алопеция ареата при работниците от станция за пречистване на водите на една фабрика за хартия се е появил в резултат на продължителния им контакт с химикала акриламид. Счита се, макар че не е доказано, че формалдехидът и пестицидите също са потенциални агенти за възникването на алопеция ареата.

10. Медикаменти. Съществуват съобщения за връзка между появата на алопеция ареата и лечението с Zidovudine на болни от СПИН, антидепресивната терапия с Fluvoxamine и при прилагането на противосъсирващото лечение с Warfarin.

11. Смяна на сезоните. Голям брой от боледуващите от алопеция ареата твърдят, че циклите на косопада съвпадат по време със сезоните. Някои хора считат, че косопадът е по-силен през зимата, а през лятото настъпва временен, частичен подраст.

И така, под влияние на някой от посочените по-горе (или на неизвестен) фактор, клетки от собствената имунна система блокират функциите на космените фоликули. Вследствие на това се преустановява растежната фаза (анаген) и космите влизат преждевременно във фазата на покой (телогенната фаза). Старите косми върху засегнатите участъци падат, а нови видимо не растат.

Всъщност засегнатите фоликули силно са намалели по обем и продуцираните от тях косми са толкова малки, че не могат да израснат над повърхността на кожата в продължение на месеци и години. Тъй като обаче самите фоликули са живи, ако бъдат адекватно стимулирани (т.е. правилно лекувани), те започват да произвеждат нормални косми. Наличието на дремещи и готови да се събудят фоликули обикновено се познава, тъй като те приличат на фини точки, като при настръхнала кожа (фиг. 8).

Fig6  Фиг. 8

Ако кожата в засегнатите участъци обаче е напълно гладка, възможно е косата и да не може да израсне отново. Независимо от това, трябва да се има предвид, че алопеция ареата не е инвалидизиращо заболяване и боледуващите от нея обикновено са с отлично здраве. Но в емоционален план това заболяване може да е голямо предизвикателство, особено за тези, при които косопадът засяга обширни участъци. Ето защо по време на провеждането на лечението една от целите е да се установи контакт не само с боледуващия, но и с неговото семейство и да се помогне на всички да живеят пълноценно и продуктивно. Емоционалното страдание, дължащо се на алопеция ареата, може да бъде преодоляно със собствените вътрешни ресурси, както и с помощта и подкрепата на други хора. Понякога за възстановяване на самочувствието и изграждането на позитивна самооценка е необходима професионалната консултация с психиатър, психолог или социален работник.

Преди да започнем лечението трябва да сме сигурни, че заболяването наистина е кръгов косопад. За целта трябва да го разграничим от:

· Гъбична инфекция на окосмената част на главата – виждат се начупени косми и залющване в обезкосмената кожа. Чрез изследване под микроскоп се установява наличието на гъбички.

· Алопеция ареоларис (сифилитична алопеция)- развива се при боледуващи от сифилис във втория стадий. Манифестира се като загуба на коса в множество малки поленца (ареола = малко поленце, за разлика от ареа = поле) или равномерно разреждане на косата. Тъй като този косопад се предизвиква от причинителя на сифилиса – т.нар. бледа спирохета, изследването на кръвта показва положителна Васерманова реакция.

· Трихотиломания – – натрапчив навик да се скубе собствената коса. Патологичните изменения зависят от продължителността на заболяването. Някои фоликули се увреждат сериозно – образуват се пукнатини в космения матрикс (зоната на нарастване на косъма). Наранените фоликули могат да образуват само меки и разцепени косми, чиято непълноценност е очевидна. За разлика от кръговия косопад при трихотиломанията не всички косми в олисялото поле са отстранени, а освен това винаги се виждат начупени на различна височина косми.

Лечението
на алопеция ареата трябва да се провежда от дерматолог. Под негово ръководство първо трябва да се проведат необходимите изследвания и консултации с други специалисти, което понякога отнема доста време. Независимо от това, трябва да се положат всички усилия за откриването на “отключващия фактор”, тъй като понякога (особено при децата) неговото отстраняване само по себе си води до бързо излекуване. Преди да се спрем по-конкретно върху някои от най-прилаганите средства за терапия на алопеция ареата ще припомним, че лечението е продължителен процес (месеци, а понякога и години), при който се изисква търпение както от страна на пациента, така и на лекаря. Основният проблем се състои в това, че не съществува специфично лекарство, респективно специфично лечение, нито пък универсално лекарство. Разполагаме обаче с различни терапевтични схеми, които трябва да се съобразяват със степента на косопада, възрастта и пола на пациента. Ще посочим някои от тези, с които обикновено се постигат добри резултати:

  1. Средства за разширяване на кръвоносните съдове, снабдяващи с хранителни вещества корените на космите. Съществуват много ефективни препарати, някои от които са предназначени за втриване в кожата на главата, а други за приемане през устата.
  2. Имуномодулатори под формата на таблетки или колоидни суспензии.
  3. Чрез прилагане на дразнещи средства, при което се получават т.нар. контактни алергени. Идеята за този тип лечение датира от древността. Счита се, че дразненето на кожата на главата инициира растежа на косата. Върху кожата на главата се нанася химическа субстанция, която предизвиква контактна екзема. Всичко това е един вид отклоняваща вниманието на имунната система маневра, в резултат на която се потискат нейните агресивни прояви по отношение на собствените корени на космите.
  4. Външно третиране с имуностатици – кортизонови унгвенти или лосиони, което може да е успешно при малки засегнати участъци. Някои лекари се опитват също така да противодействат на косопада с подкожни кортизонови инжекции на главата. В този случай трябва обаче добре да се помисли за страничните ефекти на кортизона и да се прецени, дали не е по-добре да се примирим с косопада, отколкото да се изложим на страничните действия на кортизона. Още повече, че изгледите за успех са по-скоро незначителни.
  5. Антибиотици – прилагат се при наличие на инфекция.
  6. Препарати, съдържащи цинк – при установяване на анемия (например при обилна менструация).
  7. Неспецифични дразнещи средства, включително и течен азот.
  8. Препарати, богати на минерали, соли и витамини. Тяхното действие води до общо укрепване на кожата, косата и ноктите. Подобрявайки значително храненето на косъма, те повлияват благоприятно неговата структура и допринасят за преустановяване на косопада.

В заключение ще кажем, че независимо от поднесената ви информация по никакъв начин не препоръчваме самолечението. Освен че в повечето случаи то може сериозно да навреди, практикуването му отлага във времето адекватната терапия, която е толкова по-ефективна, колкото е по-навременна.

Допълнителна информация можете да получите на тел. 0886940292